Фердинанд и българските разделения – акад. Георги Марков 

Той почива в родния Кобург. Погребан е в ковчег, с надеждата да бъде пренесен в България, която е управлявал три десетилетия. Ще дойде ли този ден? Малко въпроси разпалват повече страсти. Така е, когато заговорим за цар Фердинанд Български.

Акад. Георги Марков: „Аз като историк преценявам управлението на цар Фердинанд, а то е твърде дълго, 31 години. За 25 години - четвърт век - България се превръща от дунавски вилает в една съвременна европейска държава“.  

Даже Мустафа Кемал, бъдещият Ататюрк, дошъл като военно аташе в България и се възхитил: “Българите имат опера, ние нямаме”. 

Историкът казва: „Ако цар Фердинанд бе умрял на 25-а година от царуването си, през 1912, щеше да се помни като добър владетел“.

Акад. Георги Марков: „Но следващите 6 години - три войни и две национални катастрофи, това оставя отрицателния спомен, лошия спомен за него сред българите“.

Според акад. Марков обаче последните 6 не могат да зачеркнат предишните 25. Затова още през 2011 приел идеята на покойния Гиньо Ганев тленните останки на Фердинанд да се върнат в България.

Акад. Георги Марков: „Аз казах, че ще се опитам да направя нещо като историк: да бъде положен при неговата първа съпруга Мария-Луиза в католическата църква “Св. Лудвиг” в Пловдив. Но в Пловдив скочиха, тогава кмет бе Славчо Атанасов. И тук държавните институции възразиха. И Симеон не вярваше. Каза: “Професоре, въпросът е твърде политически острастен”. Но сега вече има известна промяна, доколкото знам, в политическите среди - да бъде тука погребан. Да бъдат пренесени костите. Защото той не  е погребан с мраморен саркофаг, той е в ковчег, който може да бъде пренесен на българска земя… Цар Фердинанд трябва да го преценят цялостно. Не може 6-те години да го заличат. Има, разбира се, грешки стратегически. Има грехове пред българите. Има! И той ги е съзнавал. Дори Борис не го е допуснал  да дойде на българска земя. Дори на сватбата си в Асизи не го е допуснал. Но трябва да се намери компромис. Ние няма да го реабилитираме, но и не можем да го отречем“.

-    Може ли в една историческа личност да се претегли плюсът и минусът?

Акад. Георги Марков: „Всяка историческа личност има плюс и минус, тъй като тези хора са човеци. Тъй като Фердинанд и като човек си е имал свой особен характер. Това личи от много дневници, от много писма. Но все пак той се е считал за цар на българите. Той не е германски агент, както го ругаеха преди 89-та година… Не е служил на чужди интереси. Вярно е, че той е взел обещание от Вилхелм Втори, когато влизаме в съюз с Германия през 1915 г., че ако България загуби войната, той ще получи съответното пожизнено възнаграждение, както и става. Вярно е. Аз това не мога да му простя. Той тогава издава манифест към българския народ, че войната клони към Германия - Австро-Унгария. Това не мога да му простя. Освен това, когато строи Враня 1912, той взима 2 милиона златни франка от Николай Втори по случай Балканския съюз под патронажа на Русия. Има грехове към българския народ. Но ние не можем да го зачеркнем от българската история“.

Споровете за Фердинанд са метафора на българското разделение, започнало в края на неговото царуване. Но акад. Марков твърди, че тези спорове често се политизират излишно. Да, Междусъюзническата война през 1913 е фатално решение на царя. Но не само царят я иска.

Вижте целия разговор във видеото.